
За Галерия 33 е удоволствие да представи подбрана селекция от скулптури на Иван Кулински, който през последните години утвърди своето име като един от най-изявените и перспективни автори от своето поколение в съвременната художествена култура на България. Той се изявява предимно в областта на малката пластика, но също така и на терена на скулптурата на открито, в който има няколко много своеобразни, интересни и запомнящи се творби.
Скулпторът се съсредоточава върху проблема за единичната, понякога многосъставна, но винаги компактна творба. Повечето негови опуси изключват сюжета. Има и такива обаче, в които авторът ни „препраща” към образи и ситуации от миналото и от културната памет – например Дон Кихот. Като правило Кулински не се впуска в пространни, сложни или многофигурни образни решения. Напротив, стреми се да достигне до чистотата на знака, като набляга върху категоричността и формалната убедителност на силуета. Това очевидно е негово дълбоко осмислено творческо кредо. В същото време тази задача той решава без да губи нещо от естественото богатство и от красотата на „изходния” материал. Ето защо неговите скулптури въздействат на зрителя по толкова убедителен и непреднамерен начин.
Композиционното, пластичното и пространственото решение – независимо дали става дума за човек, животно или предмет – съхранява онази „интрига”, която ни кара да възприемаме произведението с жив интерес, в реалната динамика на преходите с богатството на асоциативните връзки между фигуративно и абстрактно начало. Той се стреми да извлече максимума от естетическите и художествените характеристики на метала – взаимопресичането на обемите, богатството на фактурата, блясъка и по-сложните нюанси на формата и т.н.
Иван Кулински работи последователно, професионално и със завидна енергия в една колкото сложна, проблемна, толкова и благодарна сфера, в която съумява да разкрие пълноценно богатството на своя художнически талант.
проф. Чавдар Попов
Колекцията на Галерия 33 притежава над 100 картини на художници от класическата традиция на българската живопис. В настоящата изложба са селектирани над 20 картини на Константин Щъркелов, Борис Денев, Александър Мутафов, Христо Каварналиев, Георги Велчев, Марио Жеков, Иван Тричков, Атанас Михов и Никола Танев.
Това са творби на утвърдени имена в българското изобразително изкуство, чието присъствие очертава богатството и многообразието на българския пейзаж от първата половина на ХХ век – време, в което природата се превръща не само в обект на художествено изображение, но и в израз на лично преживяване. Селекцията от картини представя богатството на българската пейзажна живопис – от лиричния акварел и импресионистичното усещане за светлина до плътната маслена живопис и морския пейзаж.
Константин Щъркелов е един от най-големите български акварелисти. Наричан е „Царят на акварела“ и е сред най-разпознаваемите имена в българската пейзажна живопис. Завършва при Иван Мърквичка. Бил е военен художник, създава собствена школа и оказва силно влияние върху развитието на българската акварелна живопис, има много последователи.
Борис Денев е изключително интересна и разностранна личност в българското изобразително изкуство. Роден е във Велико Търново и е сред значимите български пейзажисти от първата половина на XX век. Създал е на над 2000 пейзажа на Велико Търново. Родният му град е огромно вдъхновение за него. Художникът посвещава голяма част от творчеството си на неговите улици, къщи и архитектура.
Произведенията му са ценни не само като живопис, но и като свидетелства за историческия облик на България.
Александър Мутафов е основоположник на българския маринизъм. Посвещава голяма част от творчеството си на морето, неговата стихия, светлина и променливо настроение. Учи живопис в Мюнхен, където се запознава с европейските художествени тенденции. Получава отличие в Париж през 1937 г. със сребърен медал на Световното изложение в Париж за картината „Синята лодка“. Това е едно от най-важните признания в кариерата му. Построява свое ателие в Созопол през същата година. Днес ателието е свързано с къщата музей „Александър Мутафов“.
Христо Каварналиев
Ученик на големи български художници – учи в Художественото индустриално училище при Иван Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин и Иван Ангелов. Изключителен маринист – рисува открито море, бури, рибарски лодки, пристанища и скалисти брегове. През 1926 г. представя графична изложба в Третяковската галерия в Москва. Произведенията му предизвикват интерес и са откупени за колекцията на галерията. Има 45 самостоятелни изложби – излага в България, Берлин, Париж и Москва.
В експозицията Галерия 33 представя картината “Стара Варна”. Това е творба с историческа стойност, която показва град Варна през 1750 г.
Георги Велчев е сред най-значимите новатори в българската живопис през 20-те години на XX век. Учи при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. През 1924 г. заминава за Ню Йорк, където остава до 1931 г. Пътува из САЩ, Канада и Хавайските острови. Организира осем самостоятелни изложби. В творчеството му се откриват влияния на импресионизма, постимпресионизма и символизма. Не се придържа към академичния реализъм.
Марио Жеков
Учи в Парижкото рисувално училище. Запознава се с европейските художествени течения и особено с фовизма и живописта на Анри Матис. Цял живот пътува и рисува – Истанбул, Париж, Ница, Монако, Дубровник, Созопол, Несебър, Балчик и Варна са сред местата, които го вдъхновяват. Предпочита да рисува непосредствено сред природата, а не в ателие. Изложбата му в София през 1934 г. получава възторжен прием и го утвърждава като един от водещите български маринисти.
Иван Тричков
Остава в историята на българската живопис със своите планински пейзажи, в които особено място заемат красотата на Рила, Пирин и родните планини. Характерни са точният рисунък, богатите цветове и деликатните полутонове. Негов почитател е цар Борис III, който притежава негови картини.
Атанас Михов е един от големите български пейзажисти от първата половина на XX век. Роден е в Стара Загора. Отличава се с лиричен реализъм, импресионистична чувствителност. Ученик на Мърквичка и Ярослав Вешин – завършва Държавното рисувално училище през 1904 г. Това го свързва с първото поколение професионално подготвени български художници. Художник с ярко отношение към природата и основоположник на модерния български пейзаж.
Никола Танев е един от най-обичаните и ценени български художници от XX век. Наричан е „слънчевият живописец“ заради изключителните си картини от Карлово, изпълнени със светлина, топлина и цветове. Учи в Париж – от 1908 до 1912 г. следва в Парижката академия за декоративни изкуства. Посещава ателието на Клод Моне – през 1910 г. посещава ателието на великия френски импресионист в Живерни. Организира десетки самостоятелни изложби в България и Европа.
В този диалог между наследство и съвременност, изложбата разширява представата за художествения образ отвъд границите на живописта. Срещата със скулптурата добавя още едно измерение — присъствието на формата в пространството, нейната материалност и телесност.
Откриване: 27.11.2026 г., 18:00 ч.
Период на изложбата: 27.11-30.12.2026 г.
Място: Галерия 33, ул. Габрово 2А, Варна
Тел.: 0899878333
Вход: Свободен