Галерия

Откриване: 26 юни 2026 г., 18:00 ч.

Изложбата продължава до: 15 юли 2026 г.

На26 юни от 18:00 часа Галерия 33 представя съвместна изложба живопис на художниците Ирена Янкова и Янко Янков.

Официалното откриване и представяне на авторите ще бъде направено от проф. Радослав Радев.

В експозицията са включени произведения с различна тематика и художествен израз – от фигуративни композиции до абстрактни творби.

Общото между тях е интересът към човека, неговите преживявания, връзката му с природата и онези малки и големи неща в живота, които ценим, пазим и които ни носят усещане за щастие и смисъл.

Картините разглеждат света през различни гледни точки и настроения.

Някои са съзерцателни и поетични, други са изпълнени с енергия и цвят, но всички са създадени с желанието да докоснат зрителя и да предизвикат лична емоция или размисъл. Всеки посетител може да открие в тях нещо близко до собствения си опит, спомен или мечта.

Изложбата представя творби за различни пространства и вкусове.

Сред тях има и няколко произведения, които биха били чудесен акцент в детски интериор, но експозицията като цяло е насочена към широка публика и обхваща разнообразни теми и художествени търсения.

Заповядайте на откриването на 26 юни от 18:00 часа в Галерия 33, ул.Габрово 2А, Варна.

Ще се радваме да споделим с вас тази среща с изкуството и да чуем вашите впечатления.

Място: Галерия 33, ул.Габрово 2А, Варна

Вход: свободен

СЪСРЕДОТОЧИЯ

Изложба живопис на Ирена Янкова и Янко Янков

В българското изобразително изкуство не са малко семейните двойки творци, които са със забележителни постижения. В днешната изложба се представят Ирена и Янко Янкови. Със сполучливото й определяне като “Съсредоточия” те дават идея за безкрайното си различие и същевременно за невероятната си близост в търсене на хармония. При тях идеите идват от композицията, която е като диригент на цветен оркестър, готов да даде сила на абстрактното звучене с опияняваща свобода и на пределния реализъм с неподправена чистота. Те са търсене на начало в дните, когато все мислим за края.

Ирена Янкова е прецизен рисувач с интуиция за композицията, чрез която картината изглежда като жив организъм. Същевременно влиза в детайла така, както слънцето влиза в листата на дървото, за да се разходи като стопанин в градината си. Така тя следва природата, защото няма по-магическа четка за преобразяване от светлината. Удивително в нейните картини е помиряването на човека и природата. Природата не съди, а взема, което и трябва. На нея нищо не и е чуждо, защото ако той е синтезът, то природата е дала спектъра, който е безсмъртен, тъй като не храни ума, а сетивата. Картините на Ирена Янкова поразяват с цветността си и с изненадващите багрови възприятия. Поражда се мигновеност на шареното, чрез което нещата имат възможност да бъдат себе си, успокоени във времето. Тази естетика позволява на зрителя да влезе с чист ум и сърце в картината и да не му се иска да излезе. Чрез възприятието да си правим разходка в картината е ренесансова идея, но при Ирена Янкова тя е нов опит човек да се спаси от себе си чрез емоцията на умилението и удивлението. Не е случайно търсен образът на пеперудата, която според съвременните проучвания е царица на мимикрията чрез динамиката на очните петна по крилата и. Мимикрията в природата е естествена необходимост. Следва я и човекът, но в днешно време за него тя е по-скоро поза и мода. Опитът на Ирена Янкова да ни върне към природната цветност е връщане на вярата ни в очите, които са прозореца на душата. Ето защо тя не е привлечена от характерното, а от причудливото. Тя отваря детския свят, прави своя магията на Малкия принц, а в голото тяло вижда същинската дреха на човека отвъд цивилизационните заблуди. Когато светлината влезе в човешкото тяло не питаме къде е космосът, а общуваме с него.

За художника Янко Янков няма невъзможни неща в рисуването, но днес светът заслужава да бъде рисуван не защото е, а защото някой трябва да го стопли с обич. Така заживяват и багрите в картините на художника - като чувство, което трябва да направи от формата магия , а от композицията пристан за човешкото съзнание. Абстрактните му съзвучия са бягство от формулите и уравненията ,с които крепим рационализма си. Те са основанията ни да видим извор там, където душата ни е пресъхнала. Абстрактното при Янко Янков е свобода на асоциацията и топлота на настроението, поради което зрителят не търси аргументи, а разбира, че може да бъде необременен във възприятията си. Посоката само подбужда чувството за път, което е достатъчно основание човек да преживее смисъла като птица.

Чувствителността на художника постепенно го освобождава от синия цвят и търси многозначността на зеленото като синтез, в който са очите на всички багри. И тъкмо той му напомня, че трябва да спрем скоростта, с която днес се величаем, за да заживеем със съзерцанието. Именно художниците - футуристите, възвестиха в началото на 20 век идването на “вечната, вездесъща скорост” и ресно е художник да сложи спирачките на това опиянение, защото, както пише Пол Валери, пътем забравяме мисълта и насладата. Автомобилите на Янко Янков, откроени чрез по-големия формат на картините му, са спрели завинаги. Технологичната им форма е придобила антропологично внушение. Природата ги е надарила с мълчание - онова мълчание, което не е предизвестие за стихиите, за пречистването. А то се случва в зелено. Това не са изоставени или излезли от употреба машини - те са поискали от природата да ги приюти , защото при нея никога и нищо не е непотребно. Самите заглавия на картините “Друга форма на съществуване”, “Друго измерение на живота” показват, че сътвореното от човека може да бъде възприемано отвъд идеята за употреба. Мисля си, че това би следвало да се отнася и за човека! Отвъд употребата оставаме самите ние, такива каквито сме. Така преплитането на естетика и философия ускорява пулса на изложбата. Самият надслов “Съсредоточия” е повик на Ирена и Янко Янкови да преживеем мига, за да разберем, че познатото е само повърхността, под която е същинското ни случване. Непознати в познатото - ето го щастливият парадокс, с който може да ни дари само изкуството.

Проф. Радослав Радев